Ivan Stranski

Ivan Stranski
Иван Николов Странски (Иван Николов Странски; немски: Iwan Nicolá Stranski; 2 януари 1897 - 19 юни 1979) е български физик-химик. [1] [2] Основателят на българската школа по физическа химия, Странски се смята за бащата на изследванията на растежа на кристалите. [3] [4] Странски е ръководил катедрите по физическа химия в Софийския университет и Техническия университет в Берлин, на които е бил и ректор. Растежът Странски – Кръстанов и моделът Косел – Странски са кръстени на Иван Странски.

Биография

Иван Странски е роден в София, столицата на Княжество България, като третото дете на Никола Странски, фармацевт на царския двор, и съпругата му Мария Крон, балтийска германка. Още от детството си страда от костна туберкулоза, неизлечима болест по това време. Странски завършва Първа софийска гимназия за момчета. Търсейки начини за борба с болестта, Странски решава да учи медицина, въпреки че се връща в България разочарован след една година обучение във Виена. Завършва Софийския университет през 1922 г., специалност химия, и придобива докторска степен в Берлин при Пол Гюнтер с дисертация по рентгенова спектроскопия. През 1925 г. Странски се присъединява към новосъздадения департамент по физическа химия на Физико-математическия факултет като читател, ставайки първият читател по физическа химия в страната. До 1929 г. е повишен в доцент, а до 1937 г. е редовен професор в Софийския университет. Странски привлече в катедрата видни учени като Ростислав Каишев и Любомир Кръстанов.  През 1930 г. Иван Странски получава стипендия на Рокфелер и заедно с Кайшеу е поканен в Техническия университет в Берлин, където си сътрудничи с видния физик-химик Макс Волмър. През 30-те години на миналия век се публикуват няколко важни статии, които Странски е съавтор на Кайшев и Кръстанов, като например откриването на растежа на Странски-Кръстанов през 1939 г. През 1935-36 г. е началник на отдел в Уралския физико-механичен институт в Свердловск в Съветския съюз. През 1941 г. Странски е поканен от Валтер Косел да проведе изследвания в Бреслау. Той изложи своята кинетична теория за растежа на кристалите, която стана известна като модела на Косел – Странски - Косел независимо предложи същия модел.

С напредването на Червената армия Странски се завръща в Берлин, за да работи в Института за физическа химия и електрохимия на Кайзер Вилхелм. Докато нацистка Германия се предаде, Волмер беше откаран със сила в Съветския съюз и Странски зае мястото си на директор на проучванията в Катедрата по физическа химия в Техническия университет в Берлин. Въпреки тежките щети, причинени от бомбардировките на съюзниците, не без помощта на Странски Техническият университет беше сред малкото, отворени за учебната 1945 година. През 1948–1949 г. Странски е декан на Факултета по общи и инженерни науки. През 1951–1953 г. Странски е ректор на университета; заемаше и длъжността заместник-ректор. През 1953 г. става заместник-директор на Института „Фриц Хабер“. До 1963 г. Странски преподава в Свободния университет в Берлин. След българския държавен преврат от 1944 г. и установяването на комунистическо правителство, Странски е обвинен във връзки с предходния профашистки режим и отстранен от създадения от него отдел. Едва през 60-те години той отново е приет за чуждестранен член на Българската академия на науките и ще се завърне в България от Западен Берлин през 1967 г. Умира в София през 1979 г., но е погребан в Берлин. Иван Странски е член на Академията на науките в Гьотинген (1939), Баварската академия на науките и хуманитарните науки (1959), Академията на науките в Ню Йорк, Германската академия на науките Леополдина и Шведската академия на науките.
Ivan Stranski

Награди

Той е номиниран за Нобелова награда от Георг-Мария Шваб. Два модерни института носят неговото име: Лабораторията за физическа и теоретична химия на Странски на Техническия университет в Берлин (Iwan N.-Stranski-Institut от 1967 до 2001 г.) и I. N.-Stranski-Institut за металургия в Оберхаузен. Минералът странскиит е кръстен на него. На негово име е наречена улица в София.
Ivan Stranski